Българското дружество с променлив капитал

Корпоративно право, сливания и придобивания, Набиране на средства, Корпоративни клиенти

Народното събрание прие дългоочакваните промени в Търговския закон (ТЗ), въвеждащи нов тип дружество – дружество с променлив капитал (ДПК) (това наименование и съкращение се използват и за това, което по наше разбиране е структура с различна функция в Сингапур, предназначена да се използва за фондове, което е различно от българското ДПК).

Новият тип търговско дружество има за цел да предостави на стартиращите технологични компании повишена гъвкавост чрез елиминиране на затруднения като например откриване на набирателна сметка и изисквания за внесен дружествен капитал. Освен това ДПК би трябвало да намали необходимостта дружествата да подават документи към Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), за да отразяват промените в структурата си.

Ограничения

Тъй като противоречи на вкоренените български правни механизми и следователно е плод на законодателен компромис, ДПК е ограничено до малки по размер бизнеси.

По-конкретно, ДПК не е предназначено да:

• наема повече от 49 служители;
• има продажби над 4 млн. лв. (~2 млн. евро); или
• собствени активи над 4 млн. лв. (~2 млн. евро).

ДПК трябва да се преобразува в стандартно капиталово дружество (например АД, ООД, КД и т.н.), ако на годишното общо събрание на съдружниците стане известно, че някой от тези прагове е надхвърлен.

ДПК засега съществува само на хартия: Агенцията по вписванията е задължена да създаде условия учредяванията да започнат не по-късно от 30.06.2024 г., но въпреки приемането на законодателството засега все още не може да се регистрира такова дружество. Въпреки това се очаква възможността за учредяване да бъде въведена навреме и ДПК да стане често използван тип дружество, както от технологични стартъпи, така и от други.

Структура на собствеността на дружеството с променлив капитал

Първата съществена отлика на ДПК в сравнение с досега наличните видове дружества, е, че дяловете на ДПК могат да бъдат прехвърляни свободно (освен ако е уговорено друго в дружествения договор) и за прехвърлянето им не е необходима нотариална заверка (при условие че с дружествения договор се предвижда това). Това позволява на инвеститорите и съдружниците лесно да купуват и продават дялове в ДПК. Както при повечето други видове дружества в България съдружниците в ДПК се ползват с ограничена отговорност за дълговете на дружеството, запазвайки т.нар. „корпоративен воал“.

Фактът, че прехвърлянето на дялове в ДПК може да бъде извършено в обикновена писмена форма, значително намалява разходите и затрудненията, свързани с прехвърлянето на дялове в българското ООД по принцип.

Капитал и дялове в българското дружество с променлив капитал

За разлика от ООД или АД капиталът на ДПК не подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ, нито се изисква откриването на дружествена набирателна сметка. Вместо това редовното годишно общо събрание на съдружниците на ДПК трябва да приеме и внесе протокол-решение, с което да се установи размерът на капитала при приключване на финансовата година.

Капиталът на ДПК е под формата на дялове, които могат да принадлежат на  различни класове. Дяловете от един и същи клас имат една и съща номинална стойност. За разлика от дяловете в ООД/АД, които не могат да имат номинална стойност, по-малка от 1 лев, в случая на ДПК стойността на дяла се свежда до не по-малко от 0,01 лв. (което е ~0,5 щатски цента/евро цента). 

Както в други видове български дружества, съдружниците в ДПК също могат да направят непарични вноски в дружеството. Отново, както при другите видове дружества, непаричните вноски подлежат на оценка от три вещи лица, но в случая с ДПК те не е задължително да бъдат определени от Агенцията по вписванията, а могат да бъдат определени от управителния орган на дружеството –  за разлика от ООД или АД.

Прехвърлянето на дружествени дялове в нарушение на уговорките в дружествения договор е непротивопоставимо на дружеството и третите лица, освен ако общото събрание на съдружниците реши друго. Тоест общото събрание може (с обикновено мнозинство) да одобри прехвърляне на дялове, което е в нарушение на дружествения договор.

ДПК трябва (подобно на AД) да поддържа книга на съдружниците. Управителният орган извършва вписванията в книгата.

Книгата на съдружниците е достъпна за всички съдружници на ДПК. Трето заинтересовано лице има право да поиска от управителния орган на дружеството извлечение от нея, отнасящо се до притежаваните от конкретен съдружник дялове.

Дружеството с променлив капитал е създадено, за да удовлетвори  стандартните условия, договаряни при финансиране чрез рисков капитал

ДПК има множество предимства, тъй като новите законови разпоредби изрично позволяват някои широко използвани правни механизми, включително:

• забрана за разпореждане с дружествени дялове (за повече информация относно такива  клаузи в България, моля, вижте нашата статия);
• право на привличане;
• право на присъединяване;
• право на първи отказ;
• конвертируеми заеми;
• право на придобиване на дялове от наети от дружеството лица  (ППД);
• право на вето.

Правила за придобиване на дялове от лица, наети в дружество с променлив капитал

Една от иновациите на ДПК предвижда възможността за придобиване на дялове от наети от дружеството лица. Общото събрание на съдружниците (или чрез овластяване, управителният съвет) може да учреди в полза на наети от дружеството лица, независимо от вида на договора или на правоотношението, ППД.

Съгласно правилата за ППД наетите от дружеството лица не могат да придобиват повече от 15 % от дяловете в него.

Правото на придобиване на дялове е непрехвърлимо. Наследниците на лицето, в чиято полза е било учредено такова право, могат да го упражнят в срок до 6 месеца от неговата смърт, в случай че условията за упражняването на правото са са били налице преди датата на смъртта.

Управление на дружеството с променлив капитал 

Органите на управление на ДПК са:

1. Общо събрание на съдружниците;
2. Управителен съвет или управител.

Общото събрание на съдружниците избира членовете на управителния съвет. За разлика от AД, където съветът на директорите трябва да има най-малко 3 членове на общото събрание (AД с едностепенно управление), ДПК има гъвкавостта да избира по-малък брой членове на управителния съвет, както е определено в дружествения договор.

Управителният съвет избира председател, който отговаря за свикването и организирането на заседанията на съвета. Новите законови разпоредби изрично позволяват и виртуални заседания.

Управителният съвет може да възлага управлението и представляването на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, които се избират измежду неговите членове, и определя тяхното възнаграждение.

Внедряване на българското дружество с променлив капитал

ДПК е регулирано в ТЗ, но все още не може да се регистрира такъв тип дружество. На Агенцията по вписванията е определен краен срок до 30 юни 2024 г. да започне приемането на заявления.

Въвеждането на ДПК ще облекчи значително процедурите за стартъпите в България. То предлага гъвкава и динамична рамка, позволяваща на стартиращите дружества да привлекат по-широк набор от източници на финансиране.

В NBLO желаем да споделим нашия опит с основателите с цел да преодолеем различните правни препятствия. Освен че предлагаме на стартиращи фирми възможността да използват нашите услуги безплатно чрез нашата Startup Pro Bono Clinic, ние редовно се стремим да подкрепяме основателите при навигирането в динамичния бизнес пейзаж в България.

Ако се интересувате да научите повече за нашата роля да помагаме на клиентите да се ориентират в безграничните възможности, които предстоят пред стартиращите фирми в България, моля не се колебайте да се свържете с нас.

За повече информация, моля, свържете се с нас на [email protected]